Информациятанамалява неопределен-та в знанията за даден обект



бет1/6
Дата25.08.2020
өлшемі163 Kb.
  1   2   3   4   5   6
1) Информация - съществуващата връзка меду материални обекти и се състои в изме-нение на състоянията им. Различават се главно две части:

-информациятанамалява неопределен-та

в знанията за даден обект

-инфор. За всички сведения, подлежащи на пренасяне , преобраз , съхранение.

Втората част е качествено разглеждане ,

а първата количествено. При втората част се интересуваме от количеството информ.

Как ще я пренесем най-бързо и без грешки , как ще я съхраним , каква форма на обработка. При първата част инфор. е

свързана със цбъдване или несбъдване на сабитията.Първата система се характери-

зира с мн-во състояния , а то с мн-во пара-метри {a1….an} - краен брой със-я на сист-емата.Всяко от тези със-я се характер. с определена стойност на параметрите.

а1….ам , а1….ам , а1n…… aмn

 Q1 Qn


Параметри дефиниращи със-та на сис-та ,

като връзката м/у съст-та на сис-та и па-

раметр. е еднозначна. Създаване на 1 съб-

итие е взимането на дадена (конкретна) стойност на даден параметар.

Апостериорна вероятност е веро-та даде-

но събитие да се сбъдне при усл. , че пре- ди това някакво друго събитие вече се е с-бъднало.

II. Количество информация P2 /(ar=a1’’)

P1 - априорна вер-ст P{a2=a2’ }=1

Р111’) P1<>P2

1 бит информация се получава като се уз-нае кое от двете равновероятни събития е настъпило.Вероятност преди опита е апр-иорна(Р1) , а след опита - апостериорна(Р2)

I=loga(p2/p1) , logap2 - logap1 , (p2=1 без сму-щения) , следва I=-logap1 . Ako апр-та

вер-ст е 1 , следва в момента в който този парамет.заеме тази ст-ст , количеството инфорнация е 0. Ако количеството информация клони към 0 следва I(p1) расте еограничено. Стремим се да намери мах. количество инф. т.е. вер-та да се сбъдне най малко очаквното събитие . Единиците за количество информация зависят от ос-новата на логаритъма. [bit] ; a=2

Ако имаме m’ символа и n’ разряда следва броя на кодовите думи N=mn , P1=1/N ,áð-îÿò çàâèñè åêñïîíåíöèàëíî îò ‘n’ следва н-алага се логаритмична мярка I=-loga1/N==logaN=nlogam=I. Ако искаме да увелич-им количеството информ. По-добре е да увеличим ‘n’ отколкото ‘m’.Трябва да имаме най-малко 2 символа 10 или 1 в дво-ична система.



III.Eнгрония - H=Iср - опред. Степента на неопределеност на сис-та , а числата се изменят със Icp - средно количество инфо-рмация получено чрез 1 съобщение. Чрез енгронията се определч инфор. излишък , а премахването му увеличава скораста на предаване на инфор.

Iср [bit]

I II N

t

Icp1 Icp2 …………. IcpN



За всеки 1 подинтервал можем да пресме-тнем Icp. Icp(t) e различно в различните ин-тервали. Колкото по-голямо е Icp толкова по неопределена е системата. Количеств-то информация е понятие което е относит-елно следва имаме вероятност

3 случая : 1) ако 1 от събитията е достоверно , енгронията е =0. 2)При равн-овероятни събития енгронията е с мах ст-ст : Н=Нмах. 3)Когато събитията са с ра-злична вероятност и няма достоверно съб-итие сред тях следва енгронията е >0 и<мах ст-ст.


Имаме Q1…..QN краен брой състояния

а1…..ан - параметри дефиниращи със-то на

системата. Задачата на оператора :

1) има ли сигнал 2) ако има следва каква стойност приема параметъра. От това че даден парам. изменя стойноста си

следва , има изменение в тази среда. Изм-ененията в парам. на маг. поле и мат. Ср-еда (свързва оператор и наблюдател) са сигнали. Другите сигнали в свързващата ср. Са смущаващи сигнали. В свързващат-та среда се разпространяват полезни сму-щаващи сигнали. Когато минават смущения , инфор. се предава без изправ-не. Но това е само идеалният сл. следва имаме загуба на информация

Вероятност за заемане а1’ * опасна област (не се знае дали вер-ста за заемане е а1’ или а1’’) а1 стойности , които може да приеме наблюдавания параметър.


a1’ a1’’ a1

Вероятноста пада много рязко.Вер-ста за точно разпознаване e много голяма , точн-ста също.



a1’ a1’’

Почти подържат едно и също ниво на вер-оятноста следва вероят. са близки.Разпо-знаването е много трудно. Резолтатният с-игнал пристига с много по-голямо отклоне-ние. Нивото на смущаващите си-ли оказва влияние върху стръмността . Колкото повече подтиснем тези си-ли толкова по малко влияят върху полезния сигнал.За целта се използват филтри , които пропус-кат полезния сигнал и подтискат смъщав-аващия (шумов) сигнал. При раздалечава-не на а1’ и а1’’ разпознаването е с по-голяма грешка. Умножаваме ст-те с коеф-ициент по-голям от 1-процеса е усилване.

При усилване разпознаването е по-добро.

Инфор. излишък може да се използва за повишаване на достоверността при предаване на информация от една на дру-га система чрез защита от грешки . Позволява се откриване и коригиране на грешно подадени символи . Каналът за пр-насяне на инфор. от една в друга сис-ма включва източник , получател и средата между тях . Важно за пренасянето на инф-ормация е пропускателната способност , която се определя от мах скорост на пред-аване на информацията. Пропускателната способност зависи от честотната лента на канала и отношението сигнал / шум. Колкото е по-широка лентата толкова пов-ече иформация се пропуска.

2.5) Корелационна функция на сигналите



S1(t) преминава през канал за връзка . Получава се синосуидален сигнал S2 , който отива към оператора. След като S(t)╪S2 сигурно спектъра на входния и изходния сигнал не съвпадат .


Всички сигнали се развиват с крайна скорост (те са физ. процеси) . => S2 закъснява с някакво крайно време (t-τ) спрямо S(t) . В идеалния случай S1(t) и S2 са идентични , но в реалния случай не са .

Разглеждаме понятието корелация . Чрез корелационната функция ще сравняваме тези 2 сигнала. Образуваме скаларното произведение на сигналите :



φ(τ) – корелационна функция на двата сигнала .Тя е частен случай на скаларното произведение .




Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6


©netrefs.ru 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет